Георгий Леонидзе (1899-1966)

Леонидзе Георгий Николаевич [გიორგი ნიკოლოზის ძე ლეონიძე; 1899.15(27). 12, Патордзеули қишлоғи — 1966.9.8, Тбилиси] — Грузия халқ шоири (1959). Грузия Фанлар академияси академиги. (1944). Грузия Фанлар академияси Шота Руставели номидаги Грузин адабиёти инти директори (1957 йилдан). «Ниноцминд кечаси», «Қипчоқ билан давоми…

Багатер Арабули (1951)

Багатер Арабули (ბაღათერ არაბული) – грузин шоири. Грузия политехника институтини тамомлаган. 12 та шеърий китоби чоп этилган. Шеърлари испан, италян, монгол, болгар, рус, украин, арман ва бошқа тилларга таржима қилинган. У Грузия Ёзувчилар уюшмаси раиси. НАҚҚОШ ИРАКЛИЙ ОЧНАУРИ УСТАХОНАСИДА Кўк давоми…

Далила Бедианидзе (1950)

Шоира ва таржимон Далила Бедианидзе (დალილა ბედიანიძე) 1950 йили Грузиянинг Кварели шаҳрида туғилган. Тбилиси давлат университетини тамомлаган. 10 га яқин китоблар муаллифи. Шеърлари инглиз, венгер тилларига таржима қилинган. ШЕЪРИЯТ Сен – менинг ватаним, онам ҳам уйим, Қарздорингман, илҳом париси, гўзал, давоми…

Григол Абашидзе (1914-1994)

Абашидзе Григол Григорьевич [გრიგოლ გრიგოლის ძე აბაშიძე; 1914.19.7(1.8), Чиатура – 1994] – грузин ёзувчиси. Грузия Фанлар академияси академиги. (1979). Дастлабки шеърлари 1938 йилда матбуотда эълон қилинган. Илк поэмаси «Қора шаҳарда баҳор» 1938 йили нашр этилган. «Душманлар» (1941), «Георгий Олтинчи» (1942), давоми…

Шота Руставели (1172-1216)

Руставели Шота (შოთა რუსთაველი) — грузин шоири. Янги грузин тили асосчиси. Биографиясига оид маълумотлар «Йўлбарс терисини ёпинган паҳлавон» достони (1712) муқаддимасида учрайди. Шоир Грузияда Тамара (1184—1213) ва унинг эри Давид Сослани хукмронлиги даврида давлат хазиначиси бўлган. «Йўлбарс терисини ёпинган паҳлавон» давоми…

Мухран Мачавариани (1929-2010)

Мухран Мачавариани (მუხრან ივანეს ძე მაჭავარიანი) – грузин шоири. 1929 йил 2 апрелда Аргветида туғилган. Тбилиси давлат университетининг филология факультетини тамомлаган (1952). Шота Руставели номидаги Грузия давлат мукофоти лауреати. ШОИР У дунёга келди-ю, аммо Элга аён бўлмади бу хол. Буюк давоми…

Илья Чавчавадзе (1837-1907)

Чавчавадзе Илья Григорьевич [ილია გრიგოლის ძე ჭავჭავაძე; 1837.27.10(8.11), Кварели 1907.30.8(12.9), Тбилиси] — грузин ёзувчиси ва жамоат арбоби. Петербург университетида (1857—61) таҳсил кўрган. 1861 йил ватанига қайтиб, грузин адабиётидаги инқилобий-демократик йўналишга бошчилик қилган. 1864 йилдан эътиборан адабий фаолиятдан ташқари, давлат ва давоми…

Ираклий Абашидзе (1909-1992)

Абашидзе Ираклий Виссарионович (ირაკლი ბესარიონის ძე აბაშიძე; 1909.10.11, Кутаиси губерняси Хони қишлоғи — 1992) — грузин шоири ва жамоат арбоби. Грузия Фанлар академияси академиги (1960). Грузия Ёзувчилар уюшмаси бошқаруви раиси (1953—67). Грузия Энциклопедияси бош муҳаррири (1967 йилдан). Асарларидаги асосий мавзу давоми…

Карло Каладзе (1907-1988)

Карло Каладзе (კარლო კალაძე) XX аср грузин шеъриятининг ёрқин намояндаларидан бўлиб, бу миллат адабиётининг юксалишига ҳисса қўшган забардаст шоирдир. Шеърий тафаккур кенглиги, поэтик умумлашмалар ёрқинлиги, образлилик, грузин халқига хос бўлган оловнок эҳтирос, шиддат – ҳаммаси Карло Каладзе шеъриятининг ўзига хос давоми…

Хута Гагуа (1935)

1935 йилда таваллуд топган нозиктаъб шоирнинг “Сукунат” (1969), “Лаҳза” (1977), “Шаффоф қанот — лар”(1980), “Юлдузлар уяси”(1981), “Ташналик” (1985) каби китоблари уни машҳурлик чўққисига олиб чиқди. Гуржистон ўз номи, тарихи, адабиёти, маданияти билан халқи, табиатига монанд бетакрор ва қадимий ўлка. Хусусан, давоми…


Мақолалар мундарижаси